Преглед на инструментите за диамантена свредла

Битовете на диамантените свредло се използват широко за проучване, пробиване и извличане в геологията, хидроенергийното инженерство, металургията, въглищните полета, петрола и строителството. В сравнение с традиционните стоманени и твърди парчета сондажни свредли, диамантените свредла имат серия от предимства като висока ефективност на сондаж, добро качество на сондаж, ниски разходи за сондиране, леко оборудване, лесна работа и по -малко произшествия.

 

Най -ранният запис за използване на Diamond като инструмент за пробиване на скално пробиване датира от 1751 г., когато естественият диамант е вграден ръчно в инструмент за пробиване, подобен на свредла; Около 1860 г. е разработена първата платформа за сондиране на диаманти, което значително увеличава механизацията на сондажа. След това технологията за производство и сондиране на диамантени сондажи беше последователно приети и бързо разработени от някои развити страни като Съединените щати; Около 1945 г. хората започват да изучават използването на прахообразна металургия за производство на битове на диамантена свредла и постигнали успех. В същото време се появява и високоскоростна технология за сондиране и оттогава диамантът, особено финозърнест диамант, все повече се използва при пробиване. Появата на синтетични диаманти през 50 -те години допълнително насърчава развитието на свредлото; Според непълната статистика 60-80% от общата работа на сондаж в някои развити страни по това време е завършена от диамантени сондажни битове. От 1960 до 1967 г. Diamond String Bits представлява 20-30% от ротационните кадри за сондиране в Съединените щати. През 1975 г. обемът на пробиването на геоложки скални ядра достига около 5,5 милиона метра; Общата дълбочина на сондаж на диамантените свредла, използвани от бившия Съветски съюз през 1967 г., е около 1. 2-1. 5 милиона метра, около 2 милиона метра през 1969 г. и около 4,8 милиона метра през 1970 г.

 

В началото на 70 -те години на миналия век са разработени диамантени поликристални и композитни дискови дискове (PDC) битове. През 1973 г. американската компания Christensen Company си сътрудничи с GE Company, за да разработи PDC бормашини, които по -късно бяха широко използвани при петрол, геоложки проучвания или сондиране. Известният бит на геосет е твърд матричен пробив, направен от прахова металургия, използвайки триъгълни или многоъгълни диамантени кристали, които са плътно подредени на ръба на пробиването под формата на царевични ядки; Битът на бормашина Stratapax вгражда поликристални или композитни парчета в тялото на свредлото в ивицата на корите на диня или разпределението на спираловидното острие и упражнява ефект на срязване върху скалата с режещия ръб, перпендикулярен на посоката на обработка. Подходящ е за пробиване на меки и средни твърди скали, с ефективност на пробиване 40-60 cm/min и живот на свредло дори над 4000 метра. Битовете на пробивта от серията синдрили от De Beers също са подобни на битовете на бормашината Stratapax.

 

 

Изследванията и прилагането на битовете на диамантените свредло в Китай започнаха сравнително късно (в средата -1960 s), но се развиха бързо. През 70 -те години те са били широко използвани в индустрии като металургия, геология, въглищни полета и петрол. Особено в сектора на петрола, изследванията, въвеждането и прилагането на технологията за производство и сондиране на диаманти са подчертани отдавна и постигнаха добри резултати. Например, през 1972 г., Шенгли нефтеното поле използва вътрешно произведено синтетичен диамант поликристален три бита на скрепер за скрепер (подходящ само за по -меки образувания), а един бит с пробиване пробива най -високото ниво от 2858,56 метра, осъзнавайки желанието да пробие един кладенец с един бит. Според непълната статистика, Shengli Oilfield споделя около 3500 бита на свредлото PDC през 80 -те и 90 -те години на миналия век, с натрупана дълбочина на пробиване от около 7 милиона метра и средна дълбочина на пробиване от около 2000 метра на бит.