Русия инвестира 50 милиона долара в Индия за рязане и шлифоване на диаманти

Наскоро множество медии като The Blunt Times и IDEX съобщиха за плана на руския гигант за добив на диаманти Alrosa да инвестира 50 милиона долара в Индия за създаване на завод за рязане и шлайфане на диаманти. Какво влияние има това върху диамантената индустрия? Какъв вид "шах" ще играе Alrosa следващия път?

 

След като разгледахме мненията на различни страни, стигнахме до следните резултати от наблюдение за справка в индустрията:

След като се разпространи новината, че Alrosa ще избере Сурат или Джайпур за място, спокойствието в световната диамантена индустрия изглеждаше напълно разбито.

Много хора от индустрията казват, че това не е просто разширяване в чужбина, а по-скоро стратегически ход, направен от най-големия производител на необработени диаманти в света в разгара на преструктурирането на веригата на стойността и геополитиката. Въздействието на това събитие ще проникне в цялата индустриална верига на добив, преработка и търговия, прекроявайки властовата структура на глобалната диамантена индустрия.

 

Логиката на трансформацията на Alrosa е ясна и спешна:

Дълго време тази руска{0}}държавна холдингова компания се фокусира върху продажбите на необработени диаманти. Въпреки че контролира ресурсите нагоре по веригата, тя няма глас в производството надолу по веригата и нейните маржове на печалба се размиват слой по слой от междинни връзки.

 

Изграждането на фабриката в Индия бележи структурната трансформация на Alrosa от „добив на ресурси“ в „оператор с пълна верига“.

 

Какви са предимствата или причините за това?

Първо, като глобален център за индустрията за рязане и полиране на диаманти, Индия е събрала 90% от световния капацитет за рязане и полиране. Нейната зряла индустриална екосистема може да донесе двойни подобрения в ефективността и производствения капацитет на Alrosa.

Второ, под наблюдението, санкциите и тарифните бариери, причинени от идентичността с „руски произход“, индийските фабрики се превърнаха в „сигурно убежище“ за тях, за да избегнат геополитически рискове, което може да им помогне по-плавно да отворят вратата към основните потребителски пазари като Съединените щати.

 

Този модел на вертикална интеграция „ресурси+производство“ е по същество подривна дейност на традиционното разделение на труда в диамантената индустрия, като се опитва да хване здраво основните възли на печалбата на веригата на стойността в свои ръце.

 

Индийските медии обаче изразиха относително сложни емоции:

Сурат, като „абсолютно ядро“ на глобалното полиране на диаманти, поддържа монополна позиция в индустрията в продължение на 40 години, но сега тарифните санкции на САЩ, като се позовават на „по-близките отношения между Индия и Русия“, са притиснали износа на индийските диамантени компании.

Пристигането на Alrosa може не само да създаде нелоялна конкуренция въз основа на нейното предимство в ресурсите на необработени диаманти, но и да разклати модела на разпределение на веригата за стойност, който Surat отдавна доминира.

 

Някои независими преработватели дори са загрижени, че вертикалната интеграция на гиганти може (частично) да прекъсне техните канали за доставка на необработени диаманти, което прави и без това трудните им операции още по-лоши.

 

Но оптимистите виждат и възможността за иновации: инструментите на веригата за доставки на блокчейн, глобалните канали за търговия на дребно и опитът в управлението на марката, предоставени от Alrosa, могат да насърчат трансформацията на индийската диамантена индустрия от „обработка и OEM“ към „брандиране и модернизация“, отваряйки ново пространство за растеж за индийските компании, които отдавна са в долния край на веригата за стойност.

 

Съгласни сме с една гледна точка: зад тази индустриална трансформация стои дълбока игра на геополитика и търговски интереси.

 

Изглежда, че тарифната политика на САЩ е насочена към Индия, но в действителност тя е насочена към връзката за търговия с диаманти между Русия и Индия, опитвайки се да прекрои глобалния модел на търговия с диаманти чрез икономически натиск. Оформлението на Alrosa в Индия е мъдростта на оцеляването на предприятията под натиска на санкциите, а също и косвен израз на консолидирането на отношенията на Русия с Индия чрез индустриално сътрудничество.

 

Отношението на Индия е естествено сложно, дори двусмислено. Защото трябва да се справи с тарифния натиск от страна на Съединените щати, като същевременно не иска да пропусне възможността да надгради индустрията си с помощта на гиганти, и в същото време трябва да защити доминиращата позиция на своята местна индустрия. Борбата между тримата принуждава диамантите, „луксозен символ“, да се превърнат в разменна монета в геополитическите игри, а също така прави реконструкцията на глобалната верига на диамантената индустрия пълна с несигурност.

 

От гледна точка на дългосрочното-развитие на индустрията, навлизането на Alrosa в индийската индустрия за рязане и шлифоване на диаманти изглежда показва, че традиционната граница на „търговец на дребно на миньор“ в диамантената индустрия постепенно ще се размие и вертикалната интеграция ще се превърне в основната логика на гигантската конкуренция.

 

За малките и средни-преработвателни предприятия те или активно приемат технологичните иновации и трансформацията на марката, или се превръщат в придатъци на гигантската индустриална верига.

 

За потребителския пазар интегрирането на индустриалната верига може да доведе до по-стабилни доставки и по-прозрачни механизми за ценообразуване, но може също така да отслаби жизнеността на пазара поради засилените монополи във веригата за доставки.

 

А геополитическите променливи... това винаги е било остър меч, висящ над индустрията. Колебанията в тарифите и санкциите ще продължат да влияят на потока от глобална търговия с диаманти.

 

Воден от множество фактори като конкуренция за ресурси, геополитическа конкуренция и индустриално надграждане, балансът на силите в индустрията на естествените диаманти тихо се променя.

 

Някои коментари предполагат, че бъдещето е ерата на вертикална интеграция, доминирана от гиганти, а малките и средните-предприятия трудно ще оцелеят, освен ако не пробият в нишови области. Изглежда трудно да се направи заключение днес, но независимо от това, „старата игра“ на диамантената индустрия е нарушена и нова игра току-що е започнала